Убежище...
Самото име показва колко ценно би било това място за Шарлин, стига да го намери. Което се и случи.
Време беше да размисли. Коя е и какво иска. Макар тези два въпроса да ви се струват лесни, никак не са. Особено при родословното дърво на Симон. Коя е тя? Едно тринадесетгодишно момиче, което дори тук, сред своите, се държи зле с хората и ги отбягва. Може би е странно... Девойка на нейната възраст би направила всичко, само и само да не е сама, но това няма да е Ши.
- Къде си ти, приятелко моооооояааааааааааа? Къде си, за да ме подкрепиш в този тъжен миииииииг? Аз чакам те сега и ще го правя винагииииииииииии!- запя Шиши с прекрасния си сиренски глас. Не смееше да извади лирата си от страх да не я чуе някой, но при пеене такава опасност за нея няма.
Две сълзи като бисери и също толкова тежки (в преносен смисъл, рабира се! ) покапаха от очите на Шар и се стекоха по бледото и' лице. Спомените и'... Един утешителен нямаше.
- Госпожице Май какво си мислиш ти?!- скара си се само момичето- Да плачеш? Какво би казал...
Тя не довърши. Не познаваше баща си. Никога не го бе виждала ( дори лъка и' го прати по пощата, а не го занесе лично ). А и за какво и' е да го види? Какво може да и' каже той? С какво може да се оправдае за това, че никога не е бил при дъщеря си? Че и' е помагал ли? Никога не го е правил, няма нужда и сега да го прави. Тринайсет години Лин е живяла без него значи може и още да продължава.
Дъщерята на Аполон извади една тетрадка и започна да пише за всичко и всички.
Заглавие: Убежище 
Вто Мар 02, 2010 6:44 pm
