Убежището на Зои- Дара Кенър

Стаята е семпла и удобна, каквато трябва на човек. Зои я харесва, защото може да се усамоти в нея когато поиска, а и има много място, което може да запълни със свои проекти.

С Шарлин влязохме в стаята ми и тя възкликна изненадано.
- Браво, Кенър! Имаш страхотна стая. Не правя лесно комплименти, но това е страхотно!
- Остава само да си направя хубава библиотека достойна за Атина.- обадих се аз.
- Какво ще си вземеш за пътешествието? А винаги нося тая чанта със себе си.- каза Шарлин.
- Ами оръжията ми са с мен, остават някоко дрехи, книги, пари и храна.
- Аз ще помагам!- засмя се приятелката ми и двете започнахме да събираме моя багаж. Тя мълчеше, което бе странно. Сигурно се бе засегнала от въпроса ми за баща и'. Тя бе готина, макар и странна.
Щяхме да ходим на Олимп. Чак сега ми хрумна колко ще е опасно и интересно. Но щяхме да се справим, нищо, че се познавахме само от около час...
- Стига толкова!- казах аз сериозно.- Да тръгваме!
- Да, Зои. Напред към знанието и битките!- каза Май спокойно, после посочи вратата и двете излязохме.